Думата йога означава „съюз“ или „единство“. Коренът на думата произлиза от санскрит и означава „свързвам“. Този съюз или свързване се описва в духовната терминология като съюзът на индивидуалното съзнание с висшето съзнание, също така и като свързване с нашата висша вътрешна същност. На по-практично ниво йога е система, чрез която да балансираме и хармонизираме тялото, ума и емоциите. Такова балансиране е необходима стъпка преди да се стигне до съюз с висшата реалност и то се постига чрез различните практики от йога като: асана, пранаяма, мудра, бандха, шаткарми, релаксация, медитация, мантра и други.
Съществуват най-различни видове йога: раджа, хатха, гяна, карма, бхакти, мантра, крия, кундалини, лая и много други. Широтата и дълбочината на йога като система позволява на всеки човек да открие за себе си тези видове йога и практики, които са най-подходящи за него и неговите нужди.

История на йога

Смята се, че йога каквато я познаваме днес произлиза и е била част от тантричната цивилизация която е съществувала в Индия, а и във всички части на света преди повече от десет хиляди години. Техниките на йога произлизат от тантра и тези две системи не могат да бъдат разглеждани като нещо различно. Думата тантра е комбинация от две думи, „таноти“ и „траяти“, които значат „разширяване“ и „освобождаване“. Затова се смята, че това е наука за разширяване на съзнанието и освобождаване на енергията. Тантра е система, чрез която можем да се освободим от ограниченията на света докато все още живеем в него. Първата стъпка е да опознаем и разберем какви са ограниченията и способностите на тялото и ума. След това тантра дава практики и техники за разширяване на съзнанието и освобождаване на енергия, като по този начин се преминава отвъд индивидуалните ограничения и се преживява по-висша реалност.
Йога се заражда още в началото на човешката цивилизация, когато хората за първи път осъзнават духовният си потенциал и започват да откриват и използват техники, с които да го развият. С течение на времето науката йога се развива от древните мъдреци по цял свят. Някои традиции смятат, че йога е божествен дар разкрит от древните мъдреци, който дава възможност на човечеството да реализира божествената си природа.
В древността различните йога практики са били пазени в тайна и са били предавани само директно от учител или Гуру на ученик. По този начин е съществувало ясно разбиране за значението и целите на тези практики. Чрез личното си преживяване и реализация йогите и мъдреците са водели искрено търсещите по пътя на йога премахвайки заблудите, погрешните разбирания и излишните интелектуални размишления. Всъщност чак след като различните системи от йога са били представени в писмена форма, хората са започнали да виждат противоречия в различните учения. Но тези противоречия са повърхностни и се пораждат най-вече вследствие на погрешно разбиране и тълкуване. Авторите на класическите йога текстове са представили идеите на йога по възможно най-ясния начин с цел да няма погрешно разбиране. Те са изразили идеите си с минимално количество думи, така че хората да не се изгубят в прекалено интелектуализиране опитвайки да разберат смисъла на думите, или в други случаи текстовете са обгърнати със символизъм. Това е с цел само хората, които наистина са готови за учението да могат да разберат символизма, понякога и с помощта на Гуру, ако е необходимо.

Йога в древните текстове

Първите книги, в които се споменава йога са Ведите. Въпреки че не се дават конкретни практики, за йога се загатва чрез символика. Смята се, че Ведите за първи път са чути от ришите (древни мъдреци и пророци) в състояние на дълбока йогийска медитация или самадхи. По-късно в Упанишадите, йога придобива по-конкретна форма. Упанишадите са текстове, които формират Веданта, кулминацията на Ведите и се смята, че съдържат есенцията на Ведите. Основното послание на Упанишадите е, че Себето (висшата вътрешна същност) може да бъде достигнато само чрез съюз (йога), а не чрез интелектуално изучаване. Това Себе не е нещо, което да бъде реализирано извън нас, то не е нещо отделено от нас, а е нашата най-дълбока същност.
Махабхарата и Рамаяна са други два текста, в които се разглежда йога, но те са обгърнати със символизъм и не дават систематична трактовка на йога системата. Изключение прави Бхагавад Гита, която е една малка, но съществена част от Махабхарата. Бхагавад Гита е основен йогийски текст, който кратко, по недвусмислен начин очертава пътищата на карма йога (пътят на действието), гяна йога (пътят на интуитивното знание), бхакти йога (пътят на отдадеността) и дхяна йога (пътят на медитацията). Бхагавад Гита е един от първите текстове, които показват, че йога е за всеки, а не само за отшелниците отрекли се от обществото. Често йога се приема като нещо различно от материалния живот и нещо, което не е свързано с ежедневния живот. Бхагавад Гита подтиква всеки да започне да практикува йога тук и сега без да смята, че това е нещо, което трябва да се практикува само в усамотение, далеч от отговорностите в живота или да се оставя за необозримото бъдеще, когато подходящият момент се появи. Може да се практикува сега като неделима част от живота на човек.
Друг основен текст в йога са Йога Сутрите на Патанджали. Те се смятат за класически текст в раджа йога. Патанджали не измисля системата на раджа йога, защото тя е била позната дълго преди него, но той систематизира практиките, които са били ползвани в продължени на много векове и ги обединява в една изчерпателна и хармонична система.
Други съществени класически текстове за йога са Йога Вашищха, Хатха Йога Прадипика, Брахма Сутрите, Бхакти Сутрите на Нарада както и много други.