Рамана Махариши

Шри Рамана Махариши се ражда на 30 декември 1879. Рожденото му име е Венкатараман. Ражда се в религиозно Брахминско семеиство и посещава мисионерско училище, където научава малко английски.

Напускане на дома

На 29 август 1896, Венкатараман напуска дома си в областта Мадураи в търсене на своя Баща, Бог Аруначала, на когото той казва на 1 септември 1896 следното:

О Господи, подчинявайки се на Твоя повик
Ето ме тук, изоставяйки всичко,
Не искам награда, не скърбя за това, което изоставям,
Вземи ме и нека бъда Твой.

От този ден до края на пребиваването си на този свят, Венкатараман избира за свой дом свещения хълм Аруначала (Тируваннамалаи), където предимно чрез Мауна (мълчание), езика на неговото не-себично състояние, той предава посланието на Вечната Истина.

Венкатараман оставя бележка на своите братя гласяща: „Аз напускам това място, в търсене на моя Баща, следвайки неговите команди. С благородно начинание се заемам от този ден. Затова не скърбете и не ме следвайте. Не харчете пари да ме търсите.“

Просветлението

„Шест месеца преди да напусна Мудраи завинаги, в средата на 1896 г. се случи огромна промяна в моя живот. „ казва Рамана Махариши, когато негови ученици го питат как се стига до трансформацията му, „Беше толкова внезапно. Един ден си седях сам в къщата на моя чичо. Както обикновено здравето ми беше добро. Но изведнъж ме обхвана внезапен и съвсем явен страх от смъртта. Почувствах, че ще умра и започнах да мисля, какво трябва да направя. Не исках да се съветвам с никого, било то доктор, някой по-възрастен или приятел. Чувствах, че трябва да реша проблема сам за себе си точно в този момент и на това място. Шокът от страха от смъртта ме направи моментално интроспективен и обърнат навътре. Казах си наум, „Сега, след като смъртта е дошла, какво значи това? Какво е това, което умира? Това тяло умира.“ Веднага започнах да драматизирам ситуацията. Изпънах крайниците си и ги остави неподвижни сякаш смъртта ги е обхванала. Представих си, че съм труп за да бъде още по- истинско моето изследване. Задържах си дъха и си държах устата затворена, така че никакъв звук да не може да излезе. ‘Добре тогава’ си казах аз, ‘това тяло е мъртво. Ще бъде занесено на крематориума и изгорено и ще се превърне в прах. Но със смъртта на моето тяло Аз мъртъв ли съм? Тялото Азът ли е? Това тяло е тихо и бездейно. Но аз все още съм осъзнат за  цялата енергия на моята личност и дори за звука на Аза вътре в мен, като нещо различно от тялото. Физическото тяло умира, но Духът, който е отвъд тялото, не може да бъде докоснат от смъртта. Затова аз съм безсмъртният Дух.’ Всичко това не беше сръчна интелектуална гимнастика, появи се като проблясък пред мен, ясен, като живата Истина, която аз възприех моментално, без почти никакви възражения. Азът беше нещо реално, единственото реално нещо в това състояние и всички съзнателни дейности свързани с моето тяло се въртяха около него. Азът или моето себе държеше фокуса на внимание с могъщо очарование. Страхът от смъртта изчезна моментално и завинаги. Вглъбеността в Себето продължи от този момент до сега“

Тапасът на Махариши

Рамана практикува Тапас (аскетизъм и отдаване на духовни практики и лишения) на различни места в района на Аруначала. По време на тези дни на Тапас, закачливи деца хвърляли камъни по него, но въпреки това Рамана бил винаги миролюбив и спокоен благодарение на силата придобита от медитацията и самоналожените лишения.

Рамана Махариши бил познат като Брахмана Свами в Тируваннамалаи. Кавя Канта Ганапати Шастри, велик Санскритски учен, идва в ашрама на Рамана през 1908 и остава с Махариши и написва книгата Рамана Гита.

Животът на Махариши бил една непрекъсната медитация. Той бил установен в пълен вътрешен мир. Махариши рядко говорел и когато го правел то било само, защото е абсолютно необходимо.

Неговото божествено послание

Рамана бил жив пример за учението на Упанишадите. Неговият живот бил едновременно и послание и философия на учението му. Говорел на сърцата на хората.

Великият Махариши открил Себе си вътре в себе си и тогава дал на света много важното, но просто послание на собствения си велик живот, „Опознай Себе си“.
„Опознай Себе си. Всичко останало ще ти бъде показано по естествен начин. Разграничавай между безсмъртната, не-променяща се, всеобхващаща, безкрайна Атма (Душа) и постоянно променящите се, нетрайни вселена и тяло. Питай, ‘Кой съм аз?’. Успокой ума. Освободи се от всички мисли освен мисълта за Себето или Атман. Потопи се в дълбините на сърцето. Открий истинският, безкраен ‘Аз’. Установи се там изпълнен с мир завинаги и стани едно с Върховното Себе.“ Това е същината на философията и учението на Шри Рамана Махариши.

Шри Рамана казва, „Светът е толкова нещастен защото е невеж относно истинското Себе. Истинската същност на човека е щастие. Щастието е вродено в истинското Себе. Човешкото търсене на щастие е несъзнателно търсене на собственото истинско Себе. Истинското Себе е вечно; затова, когато човек го открие, той открива щастие, което никога не свършва. В дълбините на сърцето Единствената, Върховна Същност е вечно светеща със Себе-осъзнатите излъчвания Аз…Аз…За да Я реализирате навлезте в сърцето с фокусиран ум – чрез търсене навътре или потопявайки се дълбоко, или чрез контрол на дъха – и останете със собственото си Себе“.

Бхагаван Рамана Махариши опровергава материалистичните разбирания, че Себе-реализация и Самадхи са неща от миналото и, че в настоящето е невъзможно да бъдат постигнати от човек. Той показва чрез пребиваване в Самадхи през целия си живот, че е възможно да се реализира Върховното и да се живее в тази реализация.

Шри Рамана Махариши излага философията на Веданта по прекрасен начин, не чрез книжовни знания, а чрез практическо преживяване. Неговите учения, предадени чрез все-поглъщащо ‘Мълчание’ въплъщават най-висшите идеали и най-далечните достижения на божествена реализация. Винаги да се търси скритата човешка божественост, винаги да има стремеж към живот в съзнание за безсмъртното Себе и да остане човек незасегнат свидетел на преходните фази от живота, потопен в това Върховно Мълчание – това е посланието на Махариши. Той не се е вълнувал от догми и религиозни предразсъдъци, защото е бил далеч отвъд тези светски ограничения. С него са живеели ортодоксални Брахмински свещеници, Мюсюлмани, Християни, както и хора от най-нисшите касти в Индия. За него всички са били еднакви.

През 1948 г. е открит злокачествен тумор в горната част на лявата ръка на Рамана Махариши. Оперират го четири пъти, но безуспешно. Когато докторът му казва, че само пълна ампутация на ръката ще го спаси Рамана отказва. На последователи, които го молят да се излекува заради тях се твърди, че Шри Рамана е отговорил, „Защо сте толкова привързани към това тяло? Нека си ходи.“ и след това, „Къде мога да отида? Аз съм тук.“

В 8:47 на 14 април 1950 Шри Рамана Махариши напуска физическото си тяло и навлиза в Махасамадхи. Точно в този момент е забелязан необикновен метеор в небето над Аруначала.

(използвани са материали от книгата на Свами Шивананда “Животи на светци”)

Comments are closed.